1. Лекция 1. Теория на превода

2. Лекция 2. Устен и писмен превод

3. Лекция 3. Ползване на речник. Реалии - Непреводимото в превода. Преводачът - посредник и творец

4. Лекция 4. Национални норми и международни спогодби

5. Лекция 5. МЕЖДУНАРОДНИ НОРМИ

Семинарни упражнения

1. Превод на документи

2. Превод на икономически и правен текст

3. Превод на технически текст

4. Превод на медицински текст

5. Превод на художествена литература

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ПОСЕЩАВАТ КУРСА ПО ПРЕВОД

Хората, които искат да посещават курса по превод трябва да отговарят на поне едно от следните условия:

• да са завършили езикова гимназия или да имат диплома, която се приравнява към тази на езикова гимназия;

• да са завършили филология или лингвистика;

Други молби няма да се разглеждат, освен ако няма доказателство за висока езикова компетентност.

ОЦЕНЯВАНЕ

Участниците в курса ще получат отделна оценка за всеки вид превод: превод на документи (актове за раждане, дипломи, нотариални актове), превод на икономически и правн текст, превод на технически текст, превод на медицински текст, превод на художествена литература.

Показалите високи резултати може да получат покана от ЕТ НИВЕДА® за съвместна работа.

ЛЕКЦИЯ 4

НАЦИОНАЛНИ НОРМИ И МЕЖДУНАРОДНИ СПОГОДБИ

I. МАЛКО ИСТОРИЯ

До 28.11.2017 преводачите работеха съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС през 1958 и изм. през 1964, 1976, 1982, 1983, 1990.

         Съгласно Правилника, МВнР възлагаше с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми. По този начин МВнР осъществяваше контрол над качеството на извършените преводи.

         Лицата, извършващи преводи, се определяха от ръководителите на тези фирми.

         От април 2001 г. условията за легализация на документи започнаха да се  прилагат в съответствие с Хагската конвенция от 5.10.1961, според която процедурата за легализация е облекчена и отпада необходимостта от легализация в дипломатическите и консулски представителства и снабдените с "апостил" български документи се освобождават от следваща легализация в дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документа.

         Сключилите договор с МВнР фирми извършваха преводи на документи от български на чужд език и от чужд на български език само ако тези документи са легализирани.

        II. ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА

file:///D:/downloads/PRAVILNIK_za_legalizaciite_zaverkite_i_prevodite_na_dokumenti_i_drugi_knija_Zagl_izm_DV_br_96_ot_198%20(2).pdf

От 01 март 2018 е в сила Изменение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа

Съгласно  това изменение отпадна необходимостта да се предлагат заклети преводачи от фирмите, сключили договор в МВнР. 

Съществена  разлика от стария правилник е, че подписа на преводач на чужди документи с апостил, преведени на български език, се полага при нотариус и не се заверява в МВнР. /чл. 21а (нов – ДВ, бр. 95 от 2017, в сила от 01.03.2018)

До 28 май, 2019 г. всеки заклет преводач получаваше Потвърждение от МВнР, Дирекция Консулски отношения, че е включен в Списъка за физически лица, които извършват преводи на документи и други книжа от чужд на български език и от български на чужд език на територията на Р България за извършване на преводи от / на следните езици: ………………………..

/Примерно: Английски; Руски/

Следва дата на издаване, печат на МВнР и подпис на Директора на Консулски отношения.

Със Заповед No 95-00-391 от 28.05.2019, базирайки се на Решение No 6733 / 08.05.2019 на Върховния административен съд, МВнР:

1. преустановява поддържането на списъка на
   физически лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България.
2. Потвържденията, издадени на основание чл. 18, ал.2 (отм.) от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа не подлежат на връщане от лицата, на които са издадени.
3. За извършване на заверка по чл.21 а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, преводачите представят пред МВнР нотариално удостоверено копие на документ за завършено езиково образование и / или за вида и степента на придобитата езикова квалификация за всеки отделен чужд език, посочен като

работен, като доказателство за степен “владеене" на съответния чужд език. Степента на "владеене" на езика се установява чрез представяне на нотариално заверени копия на съответните документи. /Вижте Заповед на Министъра на външните работи за временен режим за извършване на заверка по чл. 21а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, която ще намерите на страницата на МВнР Консулски услуги, Заверки и легализация, Нормативни документи и формуляри за заверки и легализация./

4. Посочените документи се изискват еднократно при представяне на образец на подписа на преводача в МВнР, заедно с оригинал на декларация за неговата отговорност по Наказателния кодекс за достоверността на извършваните преводи, с нотариална заверка на подписа на преводача, Приложение 1 от тази заповед.
5. Заверка на подписа на преводача върху преводи на документи и книжа, на основание на чл. 21а, ал. 2 от Правилника се извършва само ако:

• документите и книжата предварително са оформени и снабдени с оригинални заверки, удостоверявания и легализации, съгласно изискванията на глава втора от 1 -Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, 2 - Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Обн. ДВ, бр.45 от 11.05.2001 г., попр., бр. 17 от 28.02.2014 г. – ще се запознаем с нея на следващата лекция) или 3 - Разпоредбите на сключените от Република България договори за правна помощ, предвиждащи освобождаване на документите от легализация, или 4 - Регламент
  (ЕС) 2016/1191 от 6 юли 2016 година за насърчаване свободното движение на гражданите, чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) №1024/2012 - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016R1191&from=ET
• преводите предават дословно вида, атрибутите и цялото съдържание на превеждания документ без поправки, заличавания, вмъквания и изтриване като не се допуска наличие на елементи на национален флаг и герб. Задължително се описва вида и се превежда пълното съдържание на всички допълнителни текстове, удостоверения, заверки и легализация върху превежданите документи и книжа;
• преводите са в оригинал, едностранно отпечатани на хартия формат А4 като всички страници са номерирани и парафирани от преводача, а в края на превода задължително се изписва на езика на превода следната декларация на преводача:

"Подписаният /ата/ .............................................................. удостоверявам верността на извършения от мен превод от  .................................... на ..................... език на приложения документ - .................................................................... ................................. (описва се  вида на документа и неговите атрибути - №, серия, дата, съдържащи се заверки и удостоверения). Преводът се състои от ................... стр.

Преводач: ............................... (подпис)

Под подписа или след него се изписват собственоръчно трите имена на преводача.

• - имената и подписа на преводача са непосредствено след края на текста и не се допуска да бъдат на отделна страница или да има празни полета;
• - преводите са свързани от преводача по неделим начин с надлежно заверения и удостоверен преведен документ;
• - след декларацията на преводача е предвидено място за полагане на стикера за заверка на подписа на преводача.

6. Проверката за наличието на документи по точки 3 и 4 се извършва от началника на отдел АОГ /Административно обслужване на граждани/ в Дирекция Консулски отношения. Той може да откаже извършване на заверка на подписа на преводача, ако констатира, че не са представени документите по точки 3 и 4 или има несъответствие с изискванията за оформяне на превода по точка 5.

Тази заповед е в сила от деня на обнародването на Решение No 6733/08.05.2019 г. на ВАС и се прилага до уреждане на условията и реда за извършване на заверки на преводи с нормативен акт.  Заповедта можете да намерите на файла от страницата на МВнР – Консулски услуги – Заверки и легализация:

file:///D:/downloads/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%20%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%20(6).pdf

         Глава 4 от Правилника  третира таксите за легализация и преводи в МВнР и в дипломатическите и консулски представителства на Р България. Те се събират съобразно Закона за държавните такси и тарифите към него.

         Освобождаването от такси за легализация и преводи се допуска само в случаите, предвидени в Закона за държавните такси.

         Глава 5 - Преходни и заключителни разпоредби

Чл.25 от Правилника гласи, че неговите разпоредби са задължителни, доколкото сключените спогодби и споразумения не предвиждат друго.

Чл. 26 При настъпване на изключителни  и  непредвидени събития и обстоятелства от естество да направят неприложими разпоредбите на настоящия правилник, МВнР издава специални разпоредби, установяващи временен  режим  на легализации и преводи.

• III. ДОГОВОРИ И СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените от чуждата държава документи следва да носят  съответните реквизити, съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

Списък на държавите, с които Р България има подписани двустранни договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи ще намерите на файла от страницата на МВнР – Консулски услуги – Завверки и легализация:

file:///D:/downloads/Pravna%20pomosht%20(3).pdf

Документи произлезли от тези държави не се легализират, но следва да бъдат преведени по указания ред. Разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация. /чл. 8 от конвенцията/. Няма пречка обаче тези документи да бъдат снабдени с апостил, даже в някои случаи това е препоръчително.

 IV.  Въвеждане на европейски и международни стандарти

         Въпреки, че ползването на стандартите не е задължително, то е препоръчително и с присъединяването ни към ЕС все по-наложително.

         Сертификацията по БДС EN ISO 17100:2015 гарантира качество на писмените преводачески услуги. Европейските институции изискват сертификация по този стандарт за тръжните си процедури.

Какво представлява стандартът БДС EN ISO 17100:2015 Писмени преводачески услуги. Изисквания за предоставяне на писмени преводачески услуги?

Новият международен стандарт ISO 17100 за писмени преводачески услуги бе публикуван през май 2015 г. и успоредно с това признат като идентичен европейски стандарт. Съгласно правилата на европейската стандартизация Българският институт за стандартизация въведе стандарта като БДС EN ISO 17100 и отмени БДС EN 15038:2006.

Този стандарт предоставя изисквания за основните процеси, ресурси и други аспекти, необходими за предоставянето на качествена преводаческа услуга, която отговаря на приложимите спецификации.

Прилагането на този стандарт предоставя средствата, чрез които доставчик на преводачески услуги (ДПУ) може да демонстрира съответствие на определени преводачески услуги с ISO 17100:2015 и способността на неговите процеси и ресурси да предоставят преводаческа услуга, която ще отговаря на изискванията на клиента и други приложими спецификации.
Приложимите спецификации могат да включват тези на клиента, на самия ДПУ и на всички добри практики или законодателство.

Използването на необработен машинен превод плюс последващо редактиране е извън обхвата на този стандарт.

Стандартът не се прилага за услугите за устен превод.

V. Отпада изискването за легализация и поставяне на апостил на дипломите на студентите, завършили в страни по Лисабонската конвенция, съобщи МОН. Тя е ратифицирана от повече от 50 държави по света. Сред тях са редица европейски държави, САЩ, Канада, Израел, Австралия, Нова Зеландия.

Промяната се прави с изменение в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета от Министерския съвет и обнародвана в Държавен вестник днес.

Държавите, които ще се ползват от облекчения режим на заверки и преводи, са:

1. Австралия;
2. Австрия;
3. Азербайджан;
4. Албания;
5. Андора;
6. Армения;
7. Беларус;
8. Белгия;
9. Босна и Херцеговина;
10. Великобритания;
11. Германия;
12. Грузия;
13. Гърция;
14. Дания;
15. Естония;
16. Израел;
17. Ирландия;
18. Исландия;
19. Испания;
20. Италия;
21. Казахстан;
22. Канада;
23. Кипър;
24. Латвия;
25. Литва;
26. Лихтенщайн;
27. Люксембург;
28. Македония;
29. Малта;
30. Нидерландия;
31. Нова Зеландия;
32. Норвегия;
33. Полша;
34. Португалия;
35. Република Киргизстан;
36. Република Молдова
37. Румъния;
38. Руска Федерация;
39. Сан Марино;
40. Светия престол;
41. Словашка Република;
42. Словения;
43. САЩ;
44. Сърбия;
45. Таджикистан;
46. Турция;
47. Украйна;
48. Унгария;
49. Финландия;
50. Франция;
51. Хърватия;
52. Черна гора;
53. Чешка Република;
54. Швейцария;
55. Швеция.

Тъй като всички страни по Лисабонската конвенция в голяма степен са унифицирали съдържанието на образователните си документи за завършено висше образование, имат ефективно действаща мрежа от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и поддържат публично достъпни официални бази данни или регистри за националните системи и институции за висше образование, съвсем оправдано е отпадането на изискването за легализация на документите за придобито висше образование, издадено от университети в държавите страни по Лисабонската конвенция, коментират от МОН.

ЛЕКЦИЯ 5

МЕЖДУНАРОДНИ НОРМИ

1. ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИ

• Легализация представляват формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулски служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документа, удостоверяват истинността на подписа, качеството в което е действало лицето, подписало документа или при необходимост, автентичността на печата или марката върху документа.

• Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове

https://legislation.apis.bg/doc/4766/0

На 5 октомври 1961 е подписана в Хага Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, с която фактически отпада изискването за заверка в дипломатическите представителства на страните, за които документът е предназначен да произведе действие.

                Тази конвенция е в сила за нашата страна от 30 април 2001 (обн. В ДВ бр. 45 от 11.05.2001), ратифицирана със закон, приет от 38-мото народно събрание на 25.05.2000 (ДВ бр. 47 от 09.06.2000). Известна е още като Хагската конвенция. Държавите, които са се присъединили към нея са:

СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

/подписана в Хага на 5 октомври 1961 г./

*Справката е актуална към месец декември 2017 г.

** Информация за държавите-членки и органите упълномощени да издават удостоверение „Апостил" може да се намери на следната интернет страница:

https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41

         Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория  документи – публични актове – изготвени в една от страните, подписали конвенцията, и предназначени за ползване в друга от тези страни.

         По смисъла на тази конвенция за публични актове се считат:

         А) документи, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната  система на държавата, включително документи издавани от прокурор, секретар или призовкар;

         Б) административни актове;

         В) нотариални актове;

         Г) официални заверки като записвания в регистър или удостоверяване на дата и подпис върху частен документ.

         Конвенцията не се прилага по отношение на:

А) документи, изготвени от дипломатически или консулски служители;

Б) административни документи, пряко свързани с търговски или митнически операции.

         Унифицираният способ за удостоверяване легитимността на документа е поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение, наречено “Apostille” (апостил). Апостил се поставя от компетентен за това орган на държавата, от която произхожда документа. Снабдените с апостил документи се освобождават от всякакви следващи форми на легализация (от други висшестоящи местни органи или от консулското представителство на държавата страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представи документа.

         Удостоверението “Apostille” може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Заглавието “Apostille (Convention de La Haye du 5 october 1961)” трябва да бъде на френски език. С вида на удостоверението “Apostille” можете да се запознаете от приложението към Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове в ДВ бр. 45/2001.

Апостил се поставя по искане на лицето, подписало документа или по искане на всеки приносител на документа. /чл.5/. Той удостоверява:

• автентичността на подписа;
• качеството, в което лицето е подписало документа;
• идентифицира печата, поставен върху документа, ако е необходимо

         Съгласно чл. 6 от конвенцията, всяка страна сама определя органите, които могат да поставят апостил и уведомява за това Министерството на Външните работи на Кралство Холандия. Такова уведомяване се прави при всяко разширяване на обхвата, както и за всяка промяна в определянето на тези органи.

         Органите, определени по реда на чл. 6 трябва да поддържат регистър или картотека, където да се посочва:

         А) номера на удостоверението;

         Б) името на лицето, подписало публичния акт

APOSTILLE

/Convention de La Haye du 5 octobre 1961/

1. Държава:

Този публичен акт

2. е подписан от:
3. в качеството му на:
4. и е поставен печат на

Заверен

5. в   на 
6. от
7. под №
8. Печат:
9. Подпис:

3) Органи, компетентни да поставят “Apostille” върху българските публични актове са:

3.1) Министерство на правосъдието – за актовете на съдилищата и нотариусите /публични актове по смисъла  на чл. 1, букви ”а”, ”в” и ”г” от конвенцията;

3.2) Министерство на външните работи – за всички останали актове /публични актове по смисъла на чл. 1, буква ”б” от конвенцията/. Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различни удостоверения, сертификати, лицензи и др. на министерства, държавни агенции и комисии; документи за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОЙ, НСИ и др.

3.3) НАЦИД – Национален център за информация и документация:

• Издаване на удостоверение АPOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, издавани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование
• Издаване на удостоверение АPOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища и научните организации в Република България
• Предоставяне на комплексна административна услуга „Издаване на удостоверение APOSTILLE на удостоверение за професионална квалификация по нерегулирана професия, придобита на територията на Република България, необходимо за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава”

3.4) областните администрации - за документи, издавани от кметовете и общинските администрации

ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

Обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.44 от 29 Май 2018г., изм. ДВ. бр.87 от 19 Октомври 2018г.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, със следната декларация:

Декларация по чл. 6, ал. 1:

(Доп. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 01.06.2013 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2018 г., в сила от 19.10.2018 г.) "Република България заявява, че оправомощени да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от конвенцията са следните органи:

1. Министерството на правосъдието - за актове на съдилищата и нотариусите;
2. Националният център за информация и документация - за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на предучилищното, училищното и професионалното образование и обучение и от Министерството на образованието и науката и неговите звена;
3. (В сила от 01.01.2019 г.) областните администрации - за документи, издавани от кметовете и общинските администрации;
4. Министерството на външните работи - за всички останали актове."

------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 25 май 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 87 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 19.10.2018 Г.)

• 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на т. 3 от Декларацията по член единствен, която влиза в сила от 1 януари 2019 г.

1. МЕЖДУНАРОДНИЯ СТАНДАРТ ISO 2384 Documentation – Presentation of translations

Издаден е през 1977 по предложение на Великобритания и САЩ и е одобрен от 24 страни. Той разглежда въпросите:

• До каква степен може един превод да се счита подчинен на оригиналния документ;
• До каква степен трябва да може преводът да се идентифицира с оригиналния документ.

Трябва да отбележим, че този стандарт не трябва да бъде единствената посока за следване. Стандартите са препоръчителни. Те се следват по желание и тяхната задача е да унифицират изделия, действие, услуга, и т.н. за целите на успешно интегриране и съвместяване.

1. A. Този стандарт включва съществени и несъществени /или задължителни и незадължителни/ елементи на превода, разграничавайки 4 различни вида публикации: книги, периодични издания, статии и патенти.

1) При превод на книги:

         Задължителни елементи:

• пълното име на автора на оригиналния текст;
• заглавие на текста, който е преведен, или превод на оригиналното заглавие;
• вид на превода – пълен, частичен или съкратен (в последните 2 случая е необходимо да се определи точно какво е преведено и какво е пропуснато;
• организация, отговорна за превода, име на преводача или преводачите или главния редактор, или научния редактор. Или издателя на превода;
• издател, място и дата; за непубликувани преводи – адрес на хората, отговорни за превода;
• ISBN – този номер е реквизит на всяко непериодично издание и съдържа информация за публикуващата страна, издателя и заглавието;
• Подробности за изключителни права на превода.

Стандартът разглежда една възможност, която се среща сравнително рядко: случая, когато преводът не е директен, а минава през трети, междинен език (например от арабски на френски и от френски на целевия език. Типичен пример за това е Хиляда и една нощ. В този случай е важно да се посочи:

• заглавия
• дата и място на публикацията
• междинен език
• ISBN

2) Съществени елементи при превод на периодични издания /това са публикации, които се публикуват периодично:

• Заглавие на езика на превода
• Вид на превода /пълен, частичен или съкратен/ - в последните 2 случая трябва да се посочи какво е преведено и какво е пропуснато;
• организация, отговорна за превода: лице, фирма редактор или издател;
• дата на публикация и определяне на преведения обем
• издател
• ISBN

3) Съществените елементи при превод на статии:

Към реквизитите на едно периодично издание се добавят :

• пълно име на автора
• информация как да се получи превода (идентификационен номер, дата, цена

4) Патенти и подобни документи:

При тях е желателно да се отбележи:

• номер, дата и страна на заявителя
• номер и дата на попълване (регистрация)

Това беше по отношение на съществените елементи на превода.

Б. Ето как стандартът третира представянето на превода:

• да се спазва конструкцията на оригинала - Всяко различие в съдържанието между оригинала и превода трябва да бъде споменато и трябва да бъде посочено дали различията са пропуски, корекции, съкръщения или допълнения към части на текста, индекса или библиографията.
• Бележки и библиографски справки – ако заглавието е преведено, необходимо е заглавието да се представи в скоби на оригиналния език.
• Формули, уравнения, символи, единици – не се превеждат. Всички промени се споменават в бележка на преводача. Ако се трансформират мерни единици, стойността на оригиналните единици се дава в скоби.
• Числа, легенди, заглавия на фигури и таблици – за предпочитане е да се представят точно във вида в който са представени в оригинала.

Заглавия, легенди и др.  се превеждат изцяло.

Ако фигури или таблици се пренасят директно от оригинала, текстът който върви с тях трябва да се преведе.

• Транслитерация – това е предаване на буквите от една азбука с буквите на друга азбука. Имена на автори и непреводими думи трябва да бъдат транслитерирани в съответствие с подходящия стандарт. Например ISO 233 за арабски, ISO 9 за кирилица, ISO 259 за иврид. Може също да се използва транскрипция.
• Имена и символи на организации

Когато една организация има само едно официално име, може името да се преведе първия път и да се постави в скоби. В библиографските справки имената се дават на оригиналния език. Изключение правят имена на организации които имат официални имена на различни езици ( например Европейски Съюз или Световна Здравна Организация )

• Абривеатура /съкращения/ - Международните стандарти ISO 4 и  ISO 832 представят правила за съкращение. Ако се използват съкращения в текста, трябва да бъдат дадени техните еквиваленти на езика на превода. Ако няма еквивалент, съкращенията трябва да бъдат обяснени
• Терминология – при определени преводи се използва специфична терминология за определен предмет или професия. Преводачът трябва да избере съответния аналог на езика на превода. Ако обаче се появи нов термин във връзка с нови концепции, препоръчва се оригиналният термин да следва превода в скоби.

9)  Междинен превод или повторен превод – в такива преводи е важно да се обръщаме към междинния превод и към оригинала.

10)    Географски названия – Някои географски имена имат версии на различни езици, докато други нямат – в този случай те не трябва да бъдат превеждани, а оставени на оригиналния им език или транслитерирани.

11)    Дати – датата на оригиналната публикация трябва да бъде посочена в превода. Ако оригиналната публикация използва различен календар (например Юлиански,    Еврейски, Арабски или Японски), трябва да бъде дадена годината в календара на културата на превода.

12) Превод на периодични издания  - c изключение на много малко случаи, повечето многоезични публикации, заглавието на периодичните издания трябва да се запази на оригиналния език  и да не се превежда. Преводът е възможен само ако е оторизиран от издателя.

13)    Име на преводача – Преводачът носи отговорност за верността на превода и неговото име трябва да бъде показано

14) Право за публикуване на превода

Заглавието на превода трябва да носи информация за оригиналния документ и да има изречение за оторизиране на публикацията със или без изключителни права на превода.