NIVEDA

Преводи и легализация

Езикова школа

Консултации

Фирмата  предлага  подготовка за IELTS /дистанционно обучение/ на нашата платформа www. niveda.muk.bg.

За повече информация пишете ни на ел. поща : Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

или ни потърсете на тел. 052/ 615 935

Предлагаме ви един нестандартен начин да учите английски – чрез четене на книга.

Следват два откъса от Flight of spirit - роман-пътепис за едно пътуване по Камино Франсес, автор и преводач Веселина Христова.  За да се забавлявате на четивото, трябва да имате ниво А2 по Европейската езикова рамка. Ако искате, можете да използвате речник за непознати думи. Ако не желаете да ползвате речник, можете да се досетите за значението на непознатите думи от контекста. И в двата случая четенето ще бъде полезно за вас, ще обагати речника ви по английски, а за тези от вас, които планират такова пътуване, информацията може да послужи като пътеводител.    

 Ако имате някакви проблеми с четенето, потърсете ни на телефон 052 615 935.

 Ако този начин на обучение ви изглежда интересен, обадете ни се на горепосочения телефон, за да заявите курса.

 Ние ще имаме грижата всяка седмица да ви предлагаме ново четиво, а вие можете да избирате какво да четете.

КУРС ПО ПРЕВОД

ЛЕКЦИЯ 2

 

ЛЕКЦИЯ 2. МЕЖДУНАРОДНИ НОРМИ

 I. ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИ

 

  • 1) Легализация представляват формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулски служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документа, удостоверяват истинността на подписа, качеството в което е действало лицето, подписало документа или при необходимост, автентичността на печата или марката върху документа.

 

2) Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове

На 5 октомври 1961 е подписана в Хага Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, с която фактически отпада изискването за заверка в дипломатическите представителства на страните, за които документът е предназначен да произведе действие.

                Тази конвенция е в сила за нашата страна от 30 април 2001 (обн. В ДВ бр. 45 от 11.05.2001), ратифицирана със закон, приет от 38-мото народно събрание на 25.05.2000 (ДВ бр. 47 от 09.06.2000). Известна е още като Хагската конвенция. Държавите, които са се присъединили към нея са:

 

СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

/подписана в Хага на 5 октомври 1961 г./

А

АВСТРАЛИЯ

АВСТРИЯ

АЗЕРБАЙДЖАН

АЛБАНИЯ

АНДОРА

АНТИГУА И БАРБУДА

АРЖЕНТИНА

АРМЕНИЯ

 

Б

БАРБАДОС

БАХАМИ

БАХРЕЙН

БЕЛАРУС

БЕЛГИЯ

БЕЛИЗ

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

БОТСВАНА

БРАЗИЛИЯ

БРУНЕЙ

БУРУНДИ

БЪЛГАРИЯ

 

В

ВАНУАТУ

ВЕЛИКОБРИАНИЯ

ВЕНЕЦУЕЛА

 

Г

ГВАТЕМАЛА

ГЕРМАНИЯ

ГРЕНАДА

ГРУЗИЯ

ГЪРЦИЯ

 

Д

ДАНИЯ

ДОМИНИКА

ДОНИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА

 

Е

ЕКВАДОР

ЕЛ САЛВАДОР

ЕСТОНИЯ

 

 

И

ИЗРАЕЛ

ИНДИЯ

ИРЛАНДИЯ

ИСЛАНДИЯ

ИСПАНИЯ

ИТАЛИЯ

К

КАБО ВЕРДЕ

КАЗАХСТАН

КИПЪР

КИРГИЗСТАН

КИТАЙ /ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ ХОНГ КОНГ И МАКАО/

КОЛУМБИЯ

РЕПУБЛИКА КОРЕЯ

КОСОВО

КОСТА РИКА

 

Л

ЛАТВИЯ

ЛЕСОТО

ЛИБЕРИЯ

ЛИТВА

ЛИХТЕНЩАЙН

ЛЮКСЕМБУРГ

 

М

МАВРИЦИЙ

МАКЕДОНИЯ

МАЛАВИ

МАЛТА

МАРОКО

МАРШАЛОВИ ОСТРОВИ

МЕКСИКО

МОЛДОВА

МОНАКО

МОНГОЛИЯ

 

Н

НАМИБИЯ

НИКАРАГУА

НИЮ

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

НОРВЕГИЯ

 

О

ОМАН

ОСТРОВИТЕ КУК

 

П

ПАНАМА

ПАРАГВАЙ

ПЕРУ

ПОЛША

ПОРТУГАЛИЯ

 

Р

РУМЪНИЯ

РУСИЯ

С

САМОА

САН МАРИНО

САО ТОМЕ И ПРИНСИПИ

СВАЗИЛЕНД

СЕЙНТ ВИНСЕНТ И ГРЕНАДИНИ

СЕЙНТ КИДС И НЕВИС

СЕЙНТ ЛУСИЯ

СЕЙШЕЛИ

СЛОВАШКА РЕПУБЛИКА

СЛОВЕНИЯ

СУРИНАМ

САЩ

СЪРБИЯ

 

Т

ТАДЖИКИСТАН

ТОНГА

ТРИНИДАД И ТОБАГО

ТУРЦИЯ

 

У

УЗБЕКИСТАН

УКРАЙНА

УНГАРИЯ

УРУГВАЙ

 

Ф

ФИДЖИ

ФИНЛАНДИЯ

ФРАНЦИЯ

 

Х

ХОЛАНДИЯ

ХОНДУРАС

ХЪРВАТИЯ

 

Ч

ЧЕРНА ГОРА

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

ЧИЛИ

 

Ш

ШВЕЙЦАРИЯ

ШВЕЦИЯ

 

Ю

РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА

 

Я

ЯПОНИЯ

*Справката е актуална към месец декември 2017 г.

** Информация за държавите-членки и органите упълномощени да издават удостоверение „Апостил" може да се намери на следната интернет страница:

https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41

 

         Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория  документи – публични актове – изготвени в една от страните, подписали конвенцията, и предназначени за ползване в друга от тези страни.

         По смисъла на тази конвенция за публични актове се считат:

         А) документи, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната  система на държавата, включително документи издавани от прокурор, секретар или призовкар;

         Б) административни актове;

         В) нотариални актове;

         Г) официални заверки като записвания в регистър или удостоверяване на дата и подпис върху частен документ.

         Конвенцията не се прилага по отношение на:

А) документи, изготвени от дипломатически или консулски служители;

Б) административни документи, пряко свързани с търговски или митнически операции.

         Унифицираният способ за удостоверяване легитимността на документа е поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение, наречено “Apostille” (апостил). Апостил се поставя от компетентен за това орган на държавата, от която произхожда документа. Снабдените с апостил документи се освобождават от всякакви следващи форми на легализация (от други висшестоящи местни органи или от консулското представителство на държавата страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представи документа.

         Удостоверението “Apostille” може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Заглавието ” “Apostille (Convention de La Haye du 5 october 1961)” трябва да бъде на френски език. С вида на удостоверението “Apostille” можете да се запознаете от приложението към Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове в ДВ бр. 45/2001.

Апостил се поставя по искане на лицето, подписало документа или по искане на всеки приносител на документа. /чл.5/. Той удостоверява:

  • автентичността на подписа;
  • качеството, в което лицето е подписало документа;
  • идентифицира печата, поставен върху документа, ако е необходимо

 

         Съгласно чл. 6 от конвенцията, всяка страна сама определя органите, които могат да поставят апостил и уведомява за това Министерството на Външните работи на Кралство Холандия. Такова уведомяване се прави при всяко разширяване на обхвата, както и за всяка промяна в определянето на тези органи.

         Органите, определени по реда на чл. 6 трябва да поддържат регистър или картотека, където да се посочва:

         А) номера на удостоверението;

         Б) името на лицето, подписало публичния акт

 

 

АПОСТИЛ

/Convention de La Haye du 5 octobre 1961/

 

 

  1. Държава:

Този публичен акт

  1. е подписан от:
  2. в качеството му на:
  3. и е поставен печат на

 

Заверен

  1. в   на 
  2. от
  3. под №
  4. Печат:
  5. Подпис:

 

 

3) Органи, компетентни да поставят “Apostille” върху българските публични актове са:

3.1) Министерство на правосъдието – за актовете на съдилищата и нотариусите /публични актове по смисъла  на чл. 1, букви ”а”, ”в” и ”г” от конвенцията;

3.2) Министерство на външните работи – за всички останали актове /публични актове по смисъла на чл. 1, буква ”б” от конвенцията/. Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различни удостоверения, сертификати, лицензи и др. на министерства, държавни агенции и комисии; документи за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОЙ, НСИ и др.

3.3) НАЦИД – Национален център за информация и документация:

  • Издаване на удостоверение АPOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, издавани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование
  • Издаване на удостоверение АPOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища и научните организации в Република България
  • Предоставяне на комплексна административна услуга „Издаване на удостоверение APOSTILLE на удостоверение за професионална квалификация по нерегулирана професия, придобита на територията на Република България, необходимо за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава”

3.4) областните администрации - за документи, издавани от кметовете и общинските администрации

ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

Обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.44 от 29 Май 2018г., изм. ДВ. бр.87 от 19 Октомври 2018г.

 

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, със следната декларация:

Декларация по чл. 6, ал. 1:

(Доп. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 01.06.2013 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2018 г., в сила от 19.10.2018 г.) "Република България заявява, че оправомощени да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от конвенцията са следните органи:

  1. Министерството на правосъдието - за актове на съдилищата и нотариусите;
  2. Националният център за информация и документация - за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на предучилищното, училищното и професионалното образование и обучение и от Министерството на образованието и науката и неговите звена;
  3. (В сила от 01.01.2019 г.) областните администрации - за документи, издавани от кметовете и общинските администрации;
  4. Министерството на външните работи - за всички останали актове."

------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 25 май 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

(ОБН. - ДВ, БР. 87 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 19.10.2018 Г.)

 

  • 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на т. 3 от Декларацията по член единствен, която влиза в сила от 1 януари 2019 г.

 

 II. МЕЖДУНАРОДНИЯ СТАНДАРТ ISO 2384 Documentation – Presentation of translations

Издаден е през 1977 по предложение на Великобритания и САЩ и е одобрен от 24 страни. Той разглежда въпросите:

  • До каква степен може един превод да се счита подчинен на оригиналния документ;
  • До каква степен трябва да може преводът да се идентифицира с оригиналния документ.

Трябва да отбележим, че този стандарт не трябва да бъде единствената посока за следване. Стандартите са препоръчителни. Те се следват по желание и тяхната задача е да унифицират изделия, действие, услуга, и т.н. за целите на успешно интегриране и съвместяване.

 A. Този стандарт включва съществени и несъществени /или задължителни и незадължителни/ елементи на превода, разграничавайки 4 различни вида публикации: книги, периодични издания, статии и патенти.

1) При превод на книги:

         Задължителни елементи:

  • пълното име на автора на оригиналния текст;
  • заглавие на текста, който е преведен или превод на оригиналното заглавие;
  • вид на превода – пълен, частичен или съкратен (в последните 2 случая е необходимо да се определи точно какво е преведено и какво е пропуснато;
  • организация, отговорна за превода, име на преводача или преводачите или главния редактор, или научния редактор. Или издателя на превода;
  • издател, място и дата; за непубликувани преводи – адрес на хората, отговорни за превода;
  • ISBN – този номер е реквизит на всяко непериодично издание и съдържа информация за публикуващата страна, издателя и заглавието;
  • Подробности за изключителни права на превода.

 

Стандартът разглежда една възможност, която се среща сравнително рядко: случая, когато преводът не е директен, а минава през трети, междинен език (например от арабски на френски и от френски на целевия език. Типичен пример за това е Хиляда и една нощ. В този случай е важно да се посочи:

  • заглавия
  • дата и място на публикацията
  • междинен език
  • ISBN

 

2) Съществени елементи при превод на периодични издания /това са публикации, които се публикуват периодично:

  • Заглавие на езика на превода
  • Вид на превода /пълен, частичен или съкратен/ - в последните 2 случая трябва да се посочи какво е преведено и какво е пропуснато;
  • организация, отговорна за превода: лице, фирма редактор или издател;
  • дата на публикация и определяне на преведения обем
  • издател
  • ISBN

 

3) Съществените елементи при превод на статии:

Към реквизитите на едно периодично издание се добавят :

  • пълно име на автора
  • информация как да се получи превода (идентификационен номер, дата, цена

 

4) Патенти и подобни документи:

При тях е желателно да се отбележи:

  • номер, дата и страна на заявителя
  • номер и дата на попълване (регистрация)

Това беше по отношение на съществените елементи на превода.

 

Б. Ето как стандартът третира представянето на превода:

  • 1) да се спазва конструкцията на оригинала - Всяко различие в съдържанието между оригинала и превода трябва да бъде споменато и трябва да бъде посочено дали различията са пропуски, корекции, съкръщения или допълнения към части на текста, индекса или библиографията.
  • 2) Бележки и библиографски справки – ако заглавието е преведено, необходимо е заглавието да се представи в скоби на оригиналния език.
  • 3) Формули, уравнения, символи, единици – не се превеждат. Всички промени се споменават в бележка на преводача. Ако се трансформират мерни единици, стойността на оригиналните единици се дава в скоби.
  • 4) Числа, легенди, заглавия на фигури и таблици – за предпочитане е да се представят точно във вида в който са представени в оригинала.

Заглавия, легенди и др.  се превеждат изцяло.

Ако фигури или таблици се пренасят директно от оригинала, текстът който върви с тях трябва да се преведе.

  • 5) Транслитерация – това е предаване на буквите от една азбука с буквите на друга азбука. Имена на автори и непреводими думи трябва да бъдат транслитерирани в съответствие с подходящия стандарт. Например ISO 233 за арабски, ISO 9 за кирилица, ISO 259 за иврид. Може също да се използва транскрипция.
  • 6) Имена и символи на организации

Когато една организация има само едно официално име, може името да се преведе първия път и да се постави в скоби. В библиографските справки имената се дават на оригиналния език. Изключение правят имена на организации които имат официални имена на различни езици ( например Европейски Съюз или Световна Здравна Организация )

  • 7) Абривеатура /съкращения/ - Международните стандарти ISO 4 и  ISO 832 представят правила за съкращение. Ако се използват съкращения в текста, трябва да бъдат дадени техните еквиваленти на езика на превода. Ако няма еквивалент, съкращенията трябва да бъдат обяснени
  • 8) Терминология – при определени преводи се използва специфична терминология за определен предмет или професия. Преводачът трябва да избере съответния аналог на езика на превода. Ако обаче се появи нов термин във връзка с нови концепции, препоръчва се оригиналният термин да следва превода в скоби.
  • 9) Междинен превод или повторен превод – в такива преводи е важно да се обръщаме към междинния превод и към оригинала.
  • 10) Географски названия – Някои географски имена имат версии на различни езици, докато други нямат – в този случай те не трябва да бъдат превеждани, а оставени на оригиналния им език или транслитерирани.
  • 11) Дати – датата на оригиналната публикация трябва да бъде посочена в превода. Ако оригиналната публикация използва различен календар (например Юлиански, Еврейски, Арабски или Японски), трябва да бъде дадена годината в календара на културата на превода.
  • 12)Превод на периодични издания - c изключение на много малко случаи, повечето многоезични публикации, заглавието на периодичните издания трябва да се запази на оригиналния език  и да не се превежда. Преводът е възможен само ако е оторизиран от издателя.
  • 13) Име на преводача – Преводачът носи отговорност за верността на превода и неговото име трябва да бъде показано
  • 14) Право за публикуване на превода

Заглавието на превода трябва да носи информация за оригиналния документ и да има изречение за оторизиране на публикацията със или без изключителни права на превода.

 

Предлагаме ви Полет на духа - един роман-пътепис по дневника на авторката, изминала известния на много българи поклоннически път Камино Франсез в Испания по стъпките на Свети Якоб, покровител на Испания. Можете да следите продължението на романа всяка седмица. Текстът е на български и на английски език. 

 

ПОЛЕТ НА ДУХА

Продължение

  Урок 4:

ПРАДО

Закусват в хотела и тръгват по Гран Виа, Кайе Алкала, Плаза де Кибела, Пасео дел Прадо – маршрутът е проучен още предния ден.

Нареждат се на опашка на входа на музея, но въпреки проверката за сигурност, бързо се оказват във фоайето на музея. Ангела взема два плана на сградата от информационното бюро – на английски за себе си и на руски за приятелката си. Взема за  себе си и един гид на английски. Ива няма нужда от това. Нейния гид е таблетът, който Кирил ѝ подари. Ангела почти я ревнува от този таблет – Ива е така обсебена от него.

Преминават в централната част – издължена зала с много странични галерии. Фондът на музея е толкова голям, че Ангела скоро се изморява да следва Ива и момчетата, които спират и коментират всяка картина. Влиза в една от страничните галерии. Със слушалки и код са обозначени картините, за които може да намери информация в гида. Все пак не изпуска приятелите си от око и от време на време се присъединява към тях, защото техните дискусии са също интересни. Особено я  впечатляват Рубенс, Веласкес и Ел Греко. Най-много се задържа пред картините на Ел Греко. След обед се натъква на момчетата – уморени от изкуство, те са седнали на една пейка на най-горния етаж.

- Как сте?

- Ами малко много ни дойде - въздиша Явор.

- И аз се изморих. Ще тръгваме ли? – пита ги Анджи.

- Ако каже шефът.

Ива обаче е неуморна. С нея продължават да търсят пропуснати шедьоври. Съхранила колекции на испанските монарси, експозицията на Прадо е наистина уникална.

Похапват в барчето на музея и се отправят към градината, която не ги впечатлява особено.

***

Още влизайки в стаята на хотела, Ива избухва:

- Ти защо постоянно ми крещиш!

- Аз ли? – Ангела е слисана.

- Постоянно бързаш, постоянно си недоволна.

- Май нещо грешиш. Не усещаш ли, че в момента ти крещиш?

- Защото ти ме изнервяш. Аз искам да се забавлявам, искам да се отпусна, а ти ме напрягаш.

- Господи, Ива, ти и с майка си ли така се държеше?

- Ами да! Ти ми напомняш за майка ми с твоите страхове.

- Какви страхове? От къде го измисли? Ти пък ми напомняш за сестра ми, която вечно ме обвиняваше за нещо.

- Ако така ще се караме и бързаме, по-добре да не ходим на Камино! По-добре да се връщаме.

- Почакай малко. Струва ми се, че ти се страхуваш от Камино и се мъчиш да прехвърлиш този страх и на мен. Има нещо, което те прави несигурна. Аз обаче с теб или без теб ще тръгна. Всъщност аз също се страхувам, но не толкова от пътя, колкото от това как ще се разбираме по време на съвместното ни пътуване. От една година живея сама и компромисите не са най-силната ми страна. Освен това съм наясно, че ние с теб сме много различни. Все пак нека си зададем въпроса защо никоя от нас не тръгна с някой друг. Общото между нас е, че и двете обичаме приключенията и имаме добра подготовка за пътя, макар че според мен ти си физически по-силната.

- И аз от това се страхувам – как ще се изтърпим цял месец.

- Не се страхувай. Това е път, който всеки трябва да извърви сам. Ние няма да вървим хванати за ръка. Важното е да сме наясно къде трябва да спрем, да се изчакваме и да решаваме заедно на къде да продължим.

Това сякаш успокоява Ива и тя скоро заспива. Ангела обаче дълго се върти в леглото. Не може да разбере защо на нейната толерантност се отговаря враждебно. Дали това е желанието на Ива на всяка цена да ръководи, или тя просто се страхува да не бъде изоставена. При нея има желание всичко да бъде максимално ясно и това ги вкарва в ненужни обяснения. Но Анджи гузно си спомня, че беше споделила пред общи приятели, че най-добре е по пътя всяка да върви сама. За Анджи това не е проблем – английски се говори навсякъде. Ива обаче не говори езика и вероятно тази нейна неувереност идва от това, че не е сигурна в приятелката си. Но Анджи взема решение, каквото и да става, да тръгне по Пътя.

 

Lesson 5:

THE KING AND TISSEN MUSEUM

The crowd in Plaza del Sol is great – people are expecting the new king’s coronation after his father's abdication. The whole city brings this atmosphere.  The pavements are full. People and dogs peep from the terraces. The convoy is in kilometres. Some of the horses are nervous and release foam from their mouths.

Iva and Angela move slowly along Kaie Alcala where they succeed to see the heir of the Spanish crown and take pictures.

***

Tissen Museum is located just opposite Prado. It is situated in three levels - medieval church works, impressionism and modern art. Angela especially liked "St.  Katerina" of Caravaggio and "Immaculate Conception" of El Greco.  By the impressionists she enjoyed Gauguin, Van Gogh, Monet, Renoir, Lionel Faytenger.  Finally, she is so tired that she has no energy left for the contemporary art.  Still she could not pass "Dream caused by a bee" of Salvador Dali and "Fight of bulls" of Picasso. Then they dine at the café of the museum - quiet and pleasant place.

***

After that they go to the railway station Atocha to buy tickets for Toledo.  It is the biggest train station in Madrid which serves intercity passenger trains.  They avoid the queue buying tickets from a machine with Kiril’s debit card.

 

Lesson 6:

FLOOD IN ASPARUHOVO

This morning Iva and Angela are going to get up early in order to buy tickets for Pamplona.  Until yesterday they had not decided how to travel – by train or by bus.  The telephone is ringing at six.  It is for Angela from Bulgaria.

"Galya, I am in Madrid.  Do you know what time it is here?"

         "Angie, there are terrible floods in Asparuhovo.  TV shows some horrors – dead people, dragged cars!"

"What?  Where?", Angie cannot imagine it.

"In Asparuhovo!  Torrents dragged cars and people ...  Something horrible!"

"When?"

"Last night they showed it on TV!"

Boredom on her face quickly changes with horror.  Galya is from Sofia. She is a friend of her sister.  After the crash and the dead of Angie’s sister, her mother lives alone in Asparuhovo.  She is retired, however she looks after a child in order to bring some additional income to her pension.

She must call her immediately!

"Mom!  How are you?"

         "I am OK, sweetie!  Do you already know the news?"

         "Galya has just called me.  Tell me where exactly it happened?"

         "One of the torrents passed just along my way home, however I managed to come home before it.  It has been raining here since the time you departed." Water entered my flat too and I had to wipe dry."

"Oh!  Thank goodness!  Was it frightful?"

"The wave passed my way.  It was a chance that I was on my way earlier, however I have too much do now. As my flat is on the last floor, the kitchen and the living-room are wet because of the showers."

"That’s nothing!  These things can be fitted!  Be careful, I beg and kiss you!"   

"I am not afraid.  I am waiting Ina to come."

Ina is Angie’s cousin and she is taking care after Angie’s flowers, car and her mother while Angie is missing.

Iva understands that something has happened and looks at her with question:

"What’s the matter?"

"Floods in Asparuhovo.  Mom, thank goodness, has succeeded to go before the storm, however the heavy rains had flooded the flat and there is a lot of work now.

***